Към съдържанието
wannacode

Текстът на парчета: токени

Накратко: Токенът е парче текст (дума, част от дума или знак), с което работи езиковият модел; BPE ги учи, като слепва най-честите двойки, а цената и лимитът се броят в токени.

Проблем

Речник от думи

Ботът на поддръжката трябва да чете съобщенията на клиентите. Моделът работи с числа, затова колега прави речник: всяка дума от текстовете на магазина получава номер. Ето кои текстове: отговори на поддръжката, бележки за доставка и отзиви.

# текстът на магазина: отговори на поддръжката, бележки за доставка, отзиви
TEXT = [
"поръчката ви е изпратена с куриер днес",
"поръчката ще пристигне на адреса ви утре",
"поръчката ще пристигне до три дни",
"поръчката пристигна в офиса на куриер",
"пратката ви е предадена на куриер",
"пратката ще пристигне до два дни",
"пратката ще бъде при вас утре",
"пратката закъсня с един ден",
"куриер ще дойде на адреса ви утре",
"куриер ще ви се обади преди доставката",
"доставката до адрес струва 5 евро",
"доставката до офис на куриер струва 3 евро",
"доставката е безплатна над 50 евро",
"доставката отнема до два дни",
"стоката ще пристигне в оригиналната опаковка",
"можете да върнете стоката до 14 дни",
"върнете стоката в оригиналната опаковка",
"връщането на стоката е безплатно",
"парите ще бъдат върнати до пет дни",
"след връщането на стоката ще получите парите",
"парите се връщат по картата ви",
"можете да платите с карта или с наложен платеж",
"плащането с карта е сигурно",
"банката отказа плащането с вашата карта",
"опитайте плащането с друга карта",
"плащането ще бъде потвърдено от банката",
"стоката пристигна бързо и е много добра",
"много съм доволен от поръчката",
"куриер беше любезен и бърз",
"стоката е добра но доставката закъсня",
]

После всяко съобщение става редица от номера:

# речникът: всяка дума от текста получава номер
vocab = []
for line in TEXT:
for word in line.split(" "):
if word not in vocab:
vocab.append(word)
print(f"речник: {len(vocab)} думи")
for message in ["пратката ще пристигне утре", "кога ще пристигне поръчка 1042"]:
ids = [str(vocab.index(word)) if word in vocab else "?" for word in message.split(" ")]
print(f"{message} → {' '.join(ids)}")
Изход
речник: 84 думи
пратката ще пристигне утре → 18 7 8 11
кога ще пристигне поръчка 1042 → ? 7 8 ? ?

Първото съобщение минава. Във второто „кога“ и „1042“ ги няма в текста, а „поръчка“ е друга дума от „поръчката“. Моделът получава „?“ на три места от пет.

Речник от всички думи не става. Всяка дума има по няколко форми (поръчка, поръчката, поръчки, поръчките), а всеки ден идват нови: имена на продукти, номера, грешки при писане. А ако четеш по букви, всеки текст минава, но става много дълъг: 26 знака за пет думи.

Идеята

Парчета между буква и дума

Средата между буквите и думите са честите парчета: „ка“, „ата“, „пристиг“. Моделът чете текста като редица от такива парчета. Всяко парче се казва токен, а рязането на текст на токени е токенизация.

Кои парчета да станат токени, не се пише на ръка. Учи се от текст с алгоритъма BPE (byte pair encoding):

  1. Всяка дума е списък от букви.
  2. Преброй всички двойки съседи във всички думи. Една дума, която се среща 7 пъти, брои двойките си 7 пъти.
  3. Най-честата двойка става едно парче: това е едно правило. Слепи я навсякъде.
  4. Повтори от стъпка 2, колкото правила искаш.

Правилата се пазят по ред. Нов текст се реже със същите правила, в същия ред. Дума, която я няма в текста, пак минава: в най-лошия случай остава на букви. „?“ няма.

Виж го

60 правила от текста на магазина

Правилото е двойка токени и колко пъти е видяна. Думата започва като букви:

# думата като списък от букви
def letters(word):
return list(word)

Слепването минава по токените на една дума отляво надясно. Където left и right стоят един до друг, слага един токен вместо тях и прескача и двата:

# слепи всяко left, right едно до друго
def merge(tokens, left, right):
glued = []
i = 0
while i < len(tokens):
if tokens[i:i + 2] == [left, right]:
glued.append(left + right)
i += 2
else:
glued.append(tokens[i])
i += 1
return glued

Ученето е четирите стъпки от предишната карта. dict пази реда на добавяне, затова при равенство печели двойката, видяна първа, и изходът е един и същ на четирите езика.

# научи count правила: всеки път слепи най-честата двойка
def learn(text, count):
freq = {} # колко пъти е всяка дума в текста
for line in text:
for word in line.split(" "):
freq[word] = freq.get(word, 0) + 1
split = {word: letters(word) for word in freq} # всяка дума засега е само букви
rules = []
for _ in range(count):
pairs = {} # двойките съседи, броени с честотата на думата
for word, tokens in split.items():
for pair in zip(tokens, tokens[1:]):
pairs[pair] = pairs.get(pair, 0) + freq[word]
(left, right), most = max(pairs.items(), key=lambda p: p[1]) # най-честата двойка (при равенство първата видяна)
rules.append((left, right, most))
split = {word: merge(t, left, right) for word, t in split.items()} # новото правило важи за всички думи
return rules
rules = learn(TEXT, 60)
for k, (left, right, count) in enumerate(rules):
cell = f"{k + 1}. {left}+{right} ({count})"
if k % 4 == 3:
print(cell)
else:
print(f"{cell:<22}", end="")
Изход
1. а+т (40) 2. ат+а (28) 3. к+ата (24) 4. с+т (21)
5. р+и (20) 6. д+о (17) 7. н+а (16) 8. н+е (14)
9. щ+е (10) 10. т+е (10) 11. п+о (8) 12. р+ъ (8)
13. р+е (8) 14. п+л (8) 15. к+а (8) 16. к+у (7)
17. ку+ри (7) 18. кури+е (7) 19. курие+р (7) 20. п+ри (7)
21. и+г (7) 22. ст+о (7) 23. сто+ката (7) 24. в+и (6)
25. при+ст (6) 26. прист+иг (6) 27. д+е (6) 28. в+а (6)
29. до+ст (6) 30. дост+а (6) 31. доста+в (6) 32. достав+ката (6)
33. ъ+р (6) 34. щ+а (6) 35. ща+не (6) 36. щане+т (6)
37. щанет+о (6) 38. н+о (6) 39. по+ръ (5) 40. поръ+ч (5)
41. поръч+ката (5) 42. п+р (5) 43. пр+ат (5) 44. д+н (5)
45. дн+и (5) 46. п+а (5) 47. ка+р (5) 48. кар+т (5)
49. пристиг+не (4) 50. а+д (4) 51. прат+ката (4) 52. б+е (4)
53. пл+ат (4) 54. о+т (4) 55. в+ър (4) 56. карт+а (4)
57. пл+а (4) 58. пла+щането (4) 59. ад+ре (3) 60. адре+с (3)

Първото правило е „а“ + „т“: двойката е видяна 40 пъти. Второто слепва „ат“ с „а“, третото прави „ката“. Правилата строят върху предишните: „ку“, „кури“, „курие“, „куриер“ са четири правила подред, и след тях „куриер“ е един токен. След правило 41 и „поръчката“ е един токен.

Пробвай

Предвиди изхода

Ето първите три правила от изхода горе. Какво печата програмата?

rules = [
("а", "т", 40),
("ат", "а", 28),
("к", "ата", 24),
]
print("|".join(encode("картата", rules)))
Отговор

Виж го

Нов текст на токени

Рязането на изречение: всяка дума става букви, после всяко правило поред. show само печата токените на всяка дума с | помежду им.

# изречение → токени: букви, после правилата поред
def encode(sentence, rules):
tokens = []
for word in sentence.split(" "):
t = letters(word)
for left, right, _ in rules:
t = merge(t, left, right)
tokens.extend(t)
return tokens
# токените на всяка дума, с | помежду им
def show(sentence, rules):
return " ".join("|".join(encode(word, rules)) for word in sentence.split(" "))

Ето как едно изречение минава през правилата. Броячът долу казва колко са буквите и колко са токените:

# слепи всяко left, right едно до друго
def merge(tokens, left, right):
glued = []
i = 0
while i < len(tokens):
if tokens[i:i + 2] == [left, right]:
glued.append(left + right)
i += 2
else:
glued.append(tokens[i])
i += 1
return glued
# изречение → токени: букви, после правилата поред
def encode(sentence, rules):
tokens = []
for word in sentence.split(" "):
t = letters(word)
for left, right, _ in rules:
t = merge(t, left, right)
tokens.extend(t)
return tokens
Стъпка по стъпка, с думи
  1. Всяка дума започва като букви: 23 плочки, 23 токена.
  2. Правило 1: а + т. Където двете стоят едно до друго, стават един токен, във всяка дума.
  3. Правило 2: ат + а → ата. Правило може да слепи токен, който по-ранно правило е направило.
  4. Правила от 10 до 12 нямат какво да слепят тук, затова номерът скача на 13.
  5. Правило 51: прат + ката. „пратката“ вече е един токен.
  6. Всички 60 правила: 23 букви, 6 токена. „утре“ остава на 3 парчета: тази дума е рядка в текста.
rules = learn(TEXT, 60)
sentences = ["пратката ще пристигне утре", "кога ще пристигне поръчка 1042", "рекламация за счупен телевизор"]
for s in sentences:
print(show(s, rules))
print(f" букви {len(s.replace(' ', ''))}, токена {len(encode(s, rules))}")
Изход
пратката ще пристигне у|т|ре
букви 23, токена 6
к|о|г|а ще пристигне поръч|ка 1|0|4|2
букви 26, токена 12
ре|к|л|а|м|а|ц|и|я з|а с|ч|у|п|е|н те|л|е|ви|з|о|р
букви 27, токена 24

Познатото изречение е 6 токена вместо 23 букви. „утре“ остава на три парчета: в текста е само три пъти, а правилата отиват за по-честите двойки. Във второто изречение „поръчка“ става „поръч|ка“, а „кога“ и „1042“ са на букви и цифри, но нито едно не е „?“.

Третото изречение е за рекламация, а такава дума в текста на магазина няма. 27 букви стават 24 токена: почти без слепване. Новият текст се чете, но струва повече токени.

Моделът вижда номерата на токените, както в речника от думи: всеки токен има номер в списъка на всички токени, а този списък е речникът на модела.

Пробвай

Попълни

С колко се мести i, когато left и right са слепени в един токен?

# слепи всяко left, right едно до друго
def merge(tokens, left, right):
    glued = []
    i = 0
    while i < len(tokens):
        if tokens[i:i + 2] == [left, right]:
            glued.append(left + right)
            i += 
        else:
            glued.append(tokens[i])
            i += 1
    return glued

Идеята

Цената и лимитът са в токени

Моделът чете и пише токени. Затова всичко, което се мери при него, е в токени:

  • цената: доставчиците взимат пари на милион токена, отделно за входа и за отговора;
  • лимитът на входа: колко текст побира моделът наведнъж (това е прозорецът на контекста);
  • лимитът на отговора: колко токена може да напише, преди да спре.

Колегата смята цената по думи. Ето колко греши при същите три съобщения и примерна цена 3 € за милион токена:

rules = learn(TEXT, 60)
messages = ["пратката ще пристигне утре", "кога ще пристигне поръчка 1042", "рекламация за счупен телевизор"]
words = tokens = 0
for m in messages:
w, t = len(m.split(" ")), len(encode(m, rules))
words += w
tokens += t
print(f"{m}: {w} думи, {t} токена")
print(f"токени на дума: {tokens / words:.2f}")
price = 3 # € за милион токена, примерна цена
month = 200000
print(f"{month} съобщения на месец, 3.00 € за милион токена (примерна цена):")
print(" по думи: " + f"{month * (words / len(messages)) * price / 1e6:.2f} €")
print(" по токени: " + f"{month * (tokens / len(messages)) * price / 1e6:.2f} €")
Изход
пратката ще пристигне утре: 4 думи, 6 токена
кога ще пристигне поръчка 1042: 5 думи, 12 токена
рекламация за счупен телевизор: 4 думи, 24 токена
токени на дума: 3.23
200000 съобщения на месец, 3.00 € за милион токена (примерна цена):
по думи: 2.60 €
по токени: 8.40 €

Сметката по думи е 2,60 €, а по токени 8,40 €: повече от три пъти. Най-много тежи рядкото съобщение: 4 думи, 24 токена. Цената е примерна, а точните числа идват от доставчика: отговорът на API казва колко токена са влезли и излезли. Как се пази бюджетът, е в урока за цената.

Пробвай

Намери грешката

Колега пише своя BPE и правилата му излизат други: „куриер“ така и не става един токен. На кой ред е грешката?

Избери реда с грешката.

Идеята

Кога вреди

  • Рядкото струва повече. Имена на продукти, номера на поръчки, грешки при писане и думи от друг език се режат на дребно. Истинските токенизатори са учени главно на английски текст, затова български текст обикновено излиза на повече токени от същия текст на английски.
  • Моделът не вижда буквите. „доставка“ за него е едно или две парчета, не осем букви. Затова броенето на букви, обръщането на дума и сметките с дълги числа му се удават лошо: „1042“ е четири токена, а при друг модел може да е два.
  • Всеки модел има свой токенизатор. Едно и също съобщение е различен брой токени при различни модели. Не смятай цената по думи и не я пренасяй от един модел на друг: брой с токенизатора на модела или чети колко токена е отчел API.
  • Отговорът може да спре по средата. Когато моделът стигне лимита на отговора, той спира на токена, до който е стигнал, дори да е по средата на думата. Виж упражнението.
По-точно, за любопитните

Байтове вместо букви. Токенизаторите на истинските модели обикновено са BPE върху байтовете на UTF-8, не върху буквите. Така всеки текст минава, дори емоджи и азбуки, които не са виждали. Кирилица е по 2 байта на буква, затова рядка българска дума може да излезе на повече токени, отколкото има букви.

Интервалът е част от токена. Тук всяка дума се реже отделно, а интервалите не се броят. Истинските токенизатори слепват интервала с думата след него: „ ще“ с интервала отпред е един токен. Затова „ще“ в началото на текста и „ще“ в средата са различни токени.

Колко са токените. Речникът на истински модел е примерно от 50 000 до 200 000 токена, научени от огромно количество текст. За английски грубото правило е един токен на около 4 знака. Има и специални токени, които не са текст, например „край на текста“.

Истинските инструменти. Готовите токенизатори са библиотеки: tiktoken и tokenizers на Hugging Face в Python, и техни версии за JavaScript, Java и C#. Работата с модели е предимно на Python, но токенизаторът е само таблица с правила, и правилата са същите на всеки език. SDK-тата на доставчиците имат и извикване, което брои токените на съобщение, преди да го пратиш.

В Python. list(word) реже по знаци (code points), а Java и C# по 16-битови знаци. За кирилица е едно и също, но за емоджи не е: затова истинските токенизатори работят с байтове.

Упражнение

Отговорът, отрязан на лимита

Реши задачата в редактора си.

Моделът пише отговора токен по токен и спира, когато стигне лимита на отговора. Направи същото: вземи отговора, режи го на токени дума по дума и спри след 6 токена. От отрязаната дума запази само токените, които са се събрали. Отпечатай колко токена е целият отговор и какво е останало до лимита.

Изход
отговорът: 11 токена
лимит 6, до лимита: пратката ви ще пристигне до д

„два“ е два токена, „д|ва“, а лимитът стига само за първия. Клиентът вижда „до д“ и не разбира колко дни. Затова програмата проверява дали отговорът е спрял на лимита, и или дава повече място, или моли модела за по-кратък отговор.

Още задачи

  • Повече правила. Научи 100 и 200 правила. Колко токена стават трите изречения от урока? Кога спира да има полза?
  • Най-скъпата дума. Намери думата от текста на магазина, която е най-много токени след 60 правила.

Тест

Провери се

1. Речникът от цели думи е виждал „поръчката“, но не „поръчка“. Какво прави BPE с „поръчка“?
2. Защо правилата се прилагат върху нов текст в реда, в който са научени?
3. Колегата смята цената на бота по думи. Защо сметката излиза по-ниска от фактурата?
4. Моделът казва, че в „пратката“ има две „а“, а те са три. Каква е най-вероятната причина?

Създаден от Иво Гергов като част от кампанията на Evo Tech за достъпно обучение по програмиране ·