Сложност по памет
Накратко: Сложността по памет казва колко допълнително място иска алгоритъмът спрямо входа: копие или промяна на място, стекът на рекурсията и размяната време срещу памет.
Проблем
Износът, който изяжда паметта
Всяка нощ услуга изнася логовете на магазина за деня в архив. За да продължи след срив оттам, докъдето е стигнала, след всеки ред тя записва checkpoint. Само че checkpoint-ът е копие на целия файл досега:
function exportLogs(logs) { const file = []; const checkpoints = []; for (const line of logs) { file.push(line); checkpoints.push([...file]); } let places = 0; for (const saved of checkpoints) { places += saved.length; } return places;}Колко места държат копията? Програмата ги брои:
for (const n of [5, 1000]) { const logs = []; for (let i = 1; i <= n; i++) { logs.push(`ред ${i}`); } console.log(`${n} реда: ${exportLogs(logs)} места`);}5 реда: 15 места1000 реда: 500500 местаПри 1000 реда са 500 500 места. Логовете за един ден са 100 000 реда, а това са 5 000 050 000 места. Всяко място пази референция от 4 до 8 байта: между 20 и 40 GB само за копията. На теста с 1000 реда всичко минава, а нощем износът спира с JavaScript heap out of memory.
Идеята
Паметта също е цена
Досега броеше операциите. Паметта се брои по същия начин: колко места заделя алгоритъмът сам, освен входа, който получава. Това е паметта на алгоритъма (на английски space complexity). И тя се казва с Big-O:
- O(1): няколко променливи, колкото и да е голям входът;
- O(n): копие на входа, помощен списък, set с всички елементи;
- O(n²): копие на копието при всяка стъпка, като в износа.
Входът не се брои, защото го има и без алгоритъма. Не се брои и резултатът, който задачата иска: файлът с n реда е работата на износа. Броят се копията, които той прави по пътя.
Виж го
Копията остават
const file = [];let checkpoint = 0;for (const line of logs) { file.push(line); checkpoint = file.length;}const file = [];const checkpoints = [];for (const line of logs) { file.push(line); checkpoints.push([...file]);}const file = [];let checkpoint = 0;for (const line of logs) { file.push(line); checkpoint = file.length;}Стъпка по стъпка, с думи
- file е файлът, който износът пише, а logs има 4 реда. checkpoints пази откъде да продължи след срив.
- Ред 1 отива във файла. Checkpoint-ът е копие на целия файл: 1 място.
- Ред 2. Новият checkpoint копира двата реда, а старият остава в списъка: 1 + 2 = 3 места.
- След 4 реда паметта държи 1 + 2 + 3 + 4 = 10 места. След n реда са n(n + 1)/2: пет милиарда при 100 000 реда.
- За да продължиш след срив, ти трябва само докъде си стигнал. Копията изчезват, остава едно число.
- Всеки ред сменя числото: checkpoint = 4. Допълнителната памет е 1 място, колкото и да са редовете.
Всяко копие е нов списък в паметта, а старите никой не изтрива: списъкът checkpoints ги пази. Затова местата растат като 1 + 2 + 3 + … + n. За да продължи след срив, на износа му трябва само докъде е стигнал:
function exportLogs(logs) { const file = []; let checkpoint = 0; for (const line of logs) { file.push(line); checkpoint = file.length; } return checkpoint;}for (const n of [5, 1000]) { const logs = []; for (let i = 1; i <= n; i++) { logs.push(`ред ${i}`); } console.log(`${n} реда, checkpoint: ${exportLogs(logs)}`);}5 реда, checkpoint: 51000 реда, checkpoint: 1000Файлът е същият, а допълнителната памет е едно число: O(1) вместо O(n²).
Пробвай
Предвиди изхода
Износът с копията получава 6 реда. Колко места държат checkpoint-ите?
function exportLogs(logs) { const file = []; const checkpoints = []; for (const line of logs) { file.push(line); checkpoints.push([...file]); } let places = 0; for (const saved of checkpoints) { places += saved.length; } return places;}
for (const n of [6]) { const logs = []; for (let i = 1; i <= n; i++) { logs.push(`ред ${i}`); } console.log(`${n} реда: ${exportLogs(logs)} места`);}Виж го
Копие или на място
Администраторът иска най-новите логове първи. Има два начина. Единият прави нов списък в обратен ред, а другият разменя елементите в самия списък: първия с последния, втория с предпоследния, докато двата края се срещнат.
function newestFirst(logs) { const result = []; for (let i = logs.length - 1; i >= 0; i--) { result.push(logs[i]); } return result;}
function reverseInPlace(logs) { let left = 0; let right = logs.length - 1; while (left < right) { [logs[left], logs[right]] = [logs[right], logs[left]]; left++; right--; }}const logs = ["09:00 вход", "09:05 количка", "09:07 плащане"];const newest = newestFirst(logs);console.log("Копие: " + newest.join(", "));console.log("Оригинал: " + logs.join(", "));reverseInPlace(logs);console.log("На място: " + logs.join(", "));Копие: 09:07 плащане, 09:05 количка, 09:00 входОригинал: 09:00 вход, 09:05 количка, 09:07 плащанеНа място: 09:07 плащане, 09:05 количка, 09:00 входКопието иска n нови места, но оригиналът остава непокътнат. Промяната на място (in place) иска едно място за размяната, но старият ред го няма. Кое е по-добре, зависи от това дали някой друг още чете оригинала.
По-точно, за любопитните
Вградените функции правят същия избор, и името не винаги го казва:
const logs = ["09:00 вход", "09:05 количка", "09:07 плащане"];const copy = logs.toReversed();logs.reverse();console.log("На място: " + logs.join(", "));console.log("Копие: " + copy.join(", "));На място: 09:07 плащане, 09:05 количка, 09:00 входКопие: 09:07 плащане, 09:05 количка, 09:00 входreverse() обръща на място, а toReversed() (от 2023 г., Node 20) прави копие. slice() и [...logs] също копират: в рекурсия logs.slice(1) копира почти целия масив при всяко извикване.Копието е плитко: новият списък пази референции към същите текстове, а не нови текстове. Затова местата се броят по едно на елемент.
Пробвай
Попълни
Довърши размяната на двата края:
[logs[left], logs[right]] = [logs[right], ];Виж го
Рекурсията също държи памет
Списък не е единственото, което заема място. Всяко извикване на функция пази своите параметри и локални променливи в стека от извиквания, докато не върне. Ето броене на грешките в лога с рекурсия и с цикъл:
function errorsFrom(logs, i) { if (i === logs.length) { return 0; } const here = logs[i].startsWith("ERROR") ? 1 : 0; return here + errorsFrom(logs, i + 1);}function errors(logs) { let count = 0; for (const line of logs) { if (line.startsWith("ERROR")) { count++; } } return count;}const small = makeLogs(500);const big = makeLogs(1_000_000);console.log(`500 реда: ${errorsFrom(small, 0)} грешки`);try { console.log(`1000000 реда: ${errorsFrom(big, 0)} грешки`);} catch (e) { console.log(`1000000 реда: ${e.name}`);}console.log(`С цикъл: ${errors(big)} грешки`);500 реда: 5 грешки1000000 реда: RangeErrorС цикъл: 10000 грешкиРекурсията не прави нито един списък, но при n реда в стека стоят n незавършени извиквания: O(n) памет. Стекът е малък, и милион извиквания не се събират. Цикълът има една променлива count: O(1).
По-точно, за любопитните
Колко дълбоко може да стигне рекурсията, зависи от размера на стека и от големината на една рамка. В Node стекът е около 1 MB, а това са няколко хиляди до десетки хиляди извиквания според рамката. RangeError е името на грешката.
Когато рекурсивното извикване е последното действие на функцията (без here + след него), някои езици го превръщат в цикъл (tail call). Java, C#, Python и Node не го правят, затова в тях дълбочината винаги струва памет.
Идеята
Време срещу памет
Магазинът проверява дали две поръчки от деня имат един и същ номер. Първият начин сравнява всяка двойка. Вторият помни видените номера в set:
function hasDuplicateLoops(orders) { for (let i = 0; i < orders.length; i++) { for (let j = i + 1; j < orders.length; j++) { if (orders[i] === orders[j]) { return true; } } } return false;}function hasDuplicateSet(orders) { const seen = new Set(); for (const order of orders) { if (seen.has(order)) { return true; } seen.add(order); } return false;}const today = [100512, 100513, 100514, 100512];console.log(hasDuplicateLoops(today), hasDuplicateSet(today));true trueДвата дават един отговор, но плащат различно:
- вложените цикли: O(1) памет и O(n²) време;
- set-ът: O(n) памет (до n номера) и O(n) време.
Това е честа размяна: памет срещу време. Колко сравнения и проверки правят двата, когато повторение няма (най-лошият случай):
function comparisonsLoops(orders) { let count = 0; for (let i = 0; i < orders.length; i++) { for (let j = i + 1; j < orders.length; j++) { count++; if (orders[i] === orders[j]) { return count; } } } return count;}
function checksSet(orders) { const seen = new Set(); let count = 0; for (const order of orders) { count++; if (seen.has(order)) { return count; } seen.add(order); } return count;}for (const n of [10, 1000]) { const orders = []; for (let i = 0; i < n; i++) { orders.push(100000 + i); } console.log(`${n} поръчки: ${comparisonsLoops(orders)} сравнения с цикли, ${checksSet(orders)} проверки със set`);}10 поръчки: 45 сравнения с цикли, 10 проверки със set1000 поръчки: 499500 сравнения с цикли, 1000 проверки със set- Вложени цикли, без памет
O(n²) - Set с видените номера, n места
O(n)
| Алгоритъм | n = 10 | n = 1000 | n = 100 000 |
|---|---|---|---|
| Вложени цикли, без памет | 45 | 499 500 | ≈ 4 995 000 000 |
| Set с видените номера, n места | 10 | 1000 | 100 000 |
При 100 000 поръчки циклите правят почти 5 милиарда сравнения, а set-ът 100 000 проверки и пази 100 000 номера. Когато паметта я има, set-ът печели. Когато я няма (малко устройство, огромен вход), или подреждаш номерата (тогава повторените са един до друг), или четеш на части.
По-точно, за любопитните
Една проверка в set-а броим за една операция. Тя е O(1) средно, защото set-ът е hash таблица: номерът става число, а числото казва в коя кофа да гледа. Едно място в set-а струва повече от едно число в масив: в Set около 20–40 байта според двигателя. Затова „O(n) памет“ при 10 милиона поръчки са стотици MB, не 40.
Пробвай
Намери грешката
Колегата е пренаписал проверката със set, но тя никога не намира повторение:
function hasDuplicateSet(orders) { for (const order of orders) { const seen = new Set(); if (seen.has(order)) { return true; } seen.add(order); } return false;}const today = [100512, 100513, 100514, 100512];console.log(hasDuplicateSet(today));falseНомер 100512 е два пъти, а отговорът е „не“. На кой ред е грешката?
Избери реда с грешката.
Set-ът се прави наново за всяка поръчка, затова винаги е празен, когато я проверяваш. Нищо не се помни, а паметта се заделя и изхвърля при всяка стъпка. Изнеси реда преди цикъла: един set за целия ден.
Упражнение
Последните три реда
Реши задачата в редактора си.
Последните редове. Когато нещо се счупи, админът иска само последните k реда от лога. Напиши lastLines(logs, k), която ги връща, като държи в паметта най-много k реда, а не целия лог: O(k) памет. Пусни я с 1000 реда („ред 1“ … „ред 1000“) и k = 3.
ред 998ред 999ред 1000Едно възможно решение
Пази опашка: всеки нов ред влиза отзад, а когато редовете станат повече от k, най-старият излиза отпред.
function lastLines(logs, k) { const recent = []; for (const line of logs) { recent.push(line); if (recent.length > k) { recent.shift(); } } return recent;}shift() мести всички елементи с едно наляво, но те са най-много k, затова една стъпка е O(k).Още задачи
- Средната дължина без копие. Сметни средната дължина на ред в лога с O(1) допълнителна памет: без нов списък с дължините.
- Грешките по час. Преброй грешките за всеки час (
09,10…). Колко памет иска твоето решение, ако часовете са 24, а редовете милион? - Повторените номера. Върни не само „има или няма“, а всички повторени номера. Колко памет иска решението със set, и може ли без него?
Тест
Провери се
Свързани уроци
Раздел „Свързани уроци“- Нужно отпреди: Map и Set · Времева сложност: броене на стъпки · Big-O: как расте работата · Най-добър, среден и най-лош случай
- Продължава в: Амортизирана сложност · Линейно търсене · Merge sort и „разделяй и владей“ · Quick sort и лошият пивот
- Задачи по темата: Сложност