Хоризонтално и вертикално мащабиране в JavaScript

Проблем

Black Friday и един сървър

В обикновен ден магазинът получава около 50 заявки в секунда и един сървър стига. На Black Friday заявките стават десет пъти повече (пример, не измерване). Процесорът е на 100%, страниците падат по timeout, а количките се губят. Миналата година фирмата купи по-голяма машина. Тя струва двойно, стигна за година и пак е една: когато се рестартира за обновление, магазинът спира.

Как се добавя още сила, без да чакаш по-голяма машина, и без да спираш магазина, когато една машина падне?

Идеята

По-голяма машина или повече машини

Има два пътя:

Вертикално мащабиране: по-голяма машина, с повече процесори и памет. Кодът не се мени. Но машината има таван, цената расте по-бързо от силата, а сървърът остава един: падне ли, магазинът спира.
Хоризонтално мащабиране: няколко еднакви копия на сървъра, а пред тях разпределител (load balancer), който дели заявките помежду им. Няма таван: добавяш копие. Едно копие пада и другите поемат.

Хоризонталното има условие: всяко копие трябва да може да поеме всяка заявка. Разпределителят не знае коя заявка за какво е и ги дава подред.

Разпределителят като истинска инфраструктура (nginx, облачен load balancer, Kubernetes) е тема на DevOps курса ZeroToOps. Тук той е обект, който дава сървърите подред (round robin), за да се види какво става с кода.

Виж го

Три копия с памет

Сървърът пази количките в паметта си, както магазинът пазеше сесиите в речник в урока за сесиите:

class AppServer {
  carts = new Map(); // количките живеят в паметта на този сървър

  constructor(name) {
    this.name = name;
  }

  add(session, product) {
    if (!this.carts.has(session)) this.carts.set(session, []);
    const cart = this.carts.get(session);
    cart.push(product);
    return `${this.name}: ${cart.join(", ")}`;
  }
}

// разпределителят дава сървърите подред (round robin)
class Balancer {
  next = 0;

  constructor(servers) {
    this.servers = [...servers];
  }

  pick() {
    return this.servers[this.next++ % this.servers.length];
  }

  remove(server) {
    this.servers.splice(this.servers.indexOf(server), 1);
  }
}

Мария добавя четири продукта. Разпределителят дава заявките на A, B, C и пак на A:

const balancer = new Balancer([new AppServer("A"), new AppServer("B"), new AppServer("C")]);
console.log(balancer.pick().add("maria", "кафе"));
console.log(balancer.pick().add("maria", "чай"));
console.log(balancer.pick().add("maria", "шоколад"));
console.log(balancer.pick().add("maria", "мед"));

A: кафе
B: чай
C: шоколад
A: кафе, мед

Всяко копие вижда своята количка. На B кафето го няма, на C го няма и чаят, а A вижда кафето, защото Мария пак е при него. При плащането количката е тази, която случайно е в копието, което поема заявката.

Идеята

Сървър, който не пази нищо свое

Сървърът със състояние помни нещо между две заявки: количката, сесията, брояч. Сървърът без състояние (stateless) не помни нищо свое. Всичко, което трябва да оцелее до следващата заявка, е отвън:

в общо хранилище за сесиите, което всички копия виждат (Redis);
в базата;
при клиента, подписано, за да не може да се подмени (в урока за JWT).

Тогава копията са взаимозаменяеми: всяко поема всяка заявка, а когато едно спре, нищо не се губи.

Виж го

Количката в общото хранилище

// общото хранилище на сесиите (в истински магазин Redis)
class SessionStore {
  carts = new Map();

  add(session, product) {
    if (!this.carts.has(session)) this.carts.set(session, []);
    const cart = this.carts.get(session);
    cart.push(product);
    return [...cart];
  }
}

class AppServer {
  constructor(name, store) {
    this.name = name;
    this.store = store; // сървърът не пази нищо свое
  }

  add(session, product) {
    const cart = this.store.add(session, product);
    return `${this.name}: ${cart.join(", ")}`;
  }
}

Същите заявки, а след третата сървърът B спира:

const store = new SessionStore();
const b = new AppServer("B", store);
const balancer = new Balancer([new AppServer("A", store), b, new AppServer("C", store)]);
console.log(balancer.pick().add("maria", "кафе"));
console.log(balancer.pick().add("maria", "чай"));
console.log(balancer.pick().add("maria", "шоколад"));
balancer.remove(b); // сървър B спира
console.log(balancer.pick().add("maria", "мед"));

A: кафе
B: кафе, чай
C: кафе, чай, шоколад
C: кафе, чай, шоколад, мед

Всяко копие вижда цялата количка. Когато B спира, разпределителят дава заявката на C и количката е цяла, защото никога не е била в B. list(cart) и [...cart] връщат копие: сървърът не може да пипне списъка в хранилището, както не би могъл и с истински Redis.

Пробвай

Предвиди изхода

Два сървъра с памет, Иван добавя три продукта. Какво ще отпечата последният ред?

const balancer = new Balancer([new AppServer("A"), new AppServer("B")]);
balancer.pick().add("ivan", "кафе");
balancer.pick().add("ivan", "чай");
console.log(balancer.pick().add("ivan", "мед"));

Отговор

A: кафе, чай, мед

B: чай, мед

A: кафе, мед

Идеята

Базата не се умножава толкова лесно

Копията на сървъра пишат в една база. Да умножиш базата е по-трудно, защото записите трябва да са на едно място, иначе два записа се бият.

Обичайната стъпка е реплика за четене: копие на базата, което получава промените на основната и отговаря само на четения. Повечето заявки в магазина са четения (каталог, страници, история), затова репликите вземат голяма част от товара. Как се пращат промените, видя в урока за репликацията.

Цената е закъснението на репликата (replication lag): промяната стига до нея след малко. Обикновено части от секундата, но при натоварване и секунди. Тук закъснението е 3 тика:

// основната база: всеки запис минава през нея
class Primary {
  log = [];

  insert(order, customer, now) {
    this.log.push({ at: now, order, customer });
  }

  orders(customer) {
    return this.log.filter((c) => c.customer === customer).map((c) => c.order);
  }
}

// реплика за четене: промяната стига до нея lag тика след записа
class Replica {
  constructor(primary, lag) {
    this.primary = primary;
    this.lag = lag;
  }

  orders(customer, now) {
    const ids = [];
    for (const c of this.primary.log) {
      const arrived = c.at + this.lag <= now;
      if (arrived && c.customer === customer)
        ids.push(c.order);
    }
    return ids;
  }
}

function show(ids) {
  return ids.length === 0 ? "няма поръчки" : `поръчки [${ids.join(", ")}]`;
}

Мария плаща на тик 0 и веднага отваря „Моите поръчки“, а то чете от репликата:

const primary = new Primary();
const replica = new Replica(primary, 3);
primary.insert(1042, "maria", 0); // Мария плаща на тик 0
for (let now = 0; now <= 3; now++) {
  console.log(`тик ${now}, реплика: ${show(replica.orders("maria", now))}`);
}

тик 0, реплика: няма поръчки
тик 1, реплика: няма поръчки
тик 2, реплика: няма поръчки
тик 3, реплика: поръчки [1042]

Три тика тя не вижда поръчката си. Плаща втори път или пише на поддръжката, че парите са взети, а поръчка няма.

Виж го

Три копия, общо хранилище и репликата

myOrders(customer, now) {
  if (this.justWrote(customer, now))
    return this.primary.orders(customer);
  return this.replica.orders(customer, now);
}

justWrote(customer, now) {
  const last = this.lastWrite.get(customer);
  return last !== undefined && now - last < this.lag;
}

orders(customer, now) {
  const ids = [];
  for (const c of this.primary.log) {
    const arrived = c.at + this.lag <= now;
    if (arrived && c.customer === customer)
      ids.push(c.order);
  }
  return ids;
}

myOrders(customer, now) {
  if (this.justWrote(customer, now))
    return this.primary.orders(customer);
  return this.replica.orders(customer, now);
}

justWrote(customer, now) {
  const last = this.lastWrite.get(customer);
  return last !== undefined && now - last < this.lag;
}

Стъпка по стъпка, с думи

Мария добавя кафе. Разпределителят праща заявката на A, а количката остава в паметта на A.
Следващата заявка (чай) отива на B. B не знае за кафето: количката там е само с чай.
Поправката: сървърите не пазят нищо. Количката е в общо хранилище и всеки сървър я чете оттам.
Сега C добавя шоколад и вижда кафето и чая. Няма значение кой сървър поема заявката.
B спира. Разпределителят го маха, а количката оцелява: тя никога не е била в B.
Мария плаща: поръчка 1042 се записва в основната база на тик 0. Репликата получава промяната 3 тика по-късно.
На тик 1 тя отваря „Моите поръчки“. Четенето отива на репликата, а там поръчката още я няма.
На тик 3 промяната стига до репликата и поръчката се появява. Дотогава Мария мисли, че плащането не е минало.
Поправката: който току-що е писал, чете от основната 3 тика. Всички останали четат от репликата.
Сървърите без състояние се умножават. Базата за запис остава една, а репликите ѝ винаги малко закъсняват.

Идеята

Който е писал, чете от основната

Повечето хора не забелязват, че каталогът е с половин секунда по-стар. Но своята промяна човек очаква да види веднага. Затова: който току-що е писал, чете от основната база, докато закъснението не мине. Всички останали четат от репликата. Това се казва read-your-writes.

// който току-що е писал, чете от основната
class OrderService {
  lastWrite = new Map();

  constructor(primary, replica, lag) {
    this.primary = primary;
    this.replica = replica;
    this.lag = lag;
  }

  place(order, customer, now) {
    this.primary.insert(order, customer, now);
    this.lastWrite.set(customer, now);
  }

  myOrders(customer, now) {
    if (this.justWrote(customer, now))
      return this.primary.orders(customer);
    return this.replica.orders(customer, now);
  }

  justWrote(customer, now) {
    const last = this.lastWrite.get(customer);
    return last !== undefined && now - last < this.lag;
  }
}

function read(orders, customer, now) {
  const from = orders.justWrote(customer, now) ? "основната" : "реплика";
  return `тик ${now}, ${customer} → ${from}: ${show(orders.myOrders(customer, now))}`;
}

const primary = new Primary();
const replica = new Replica(primary, 3);
const orders = new OrderService(primary, replica, 3);
orders.place(1042, "maria", 0);
for (let now = 0; now <= 3; now++) {
  console.log(read(orders, "maria", now));
}
console.log(read(orders, "ivan", 1));

тик 0, maria → основната: поръчки [1042]
тик 1, maria → основната: поръчки [1042]
тик 2, maria → основната: поръчки [1042]
тик 3, maria → реплика: поръчки [1042]
тик 1, ivan → реплика: няма поръчки

Мария вижда поръчката си веднага, от основната. Иван не е писал нищо и чете от репликата: товарът на основната расте само с хората, които току-що са писали.

Идеята

Кое се мащабира и кога вреди

Се мащабира: сървърите на приложението, когато са без състояние; четенията, с реплики и кеш (в урока за кеша).
Не се мащабира лесно: записите в основната база. Когато една база не стига за записите, данните се делят на части (шардинг) или се делят на услуги със собствени бази (в урока за монолита и услугите). И двете са големи решения.
Скрито състояние: кеш в паметта на всяко копие (всяко има своята стара цена), файлове, качени на диска на едно копие, броячи в паметта, задача по график, която тръгва на всяко копие и праща три имейла вместо един.
Кога вреди: копията искат общо хранилище, реплики и наблюдение на всяко копие. Ако един сървър стига, хоризонталното мащабиране е сложност без полза. Първо измерваш кое е тясното място. Понякога по-голямата машина е по-евтиният първи ход, а често и индекс в базата.

Пробвай

Намери грешката

Магазинът пуска само 5 опита за вход, после блокира. Пентестът показва, че при три копия атакуващият пробва 15 пароли. На кой ред е грешката?

Избери реда с грешката.

По-точно, за любопитните

Sticky sessions. Разпределителят може да праща един и същ купувач винаги на едно копие (по бисквитка). Това кърпи количката, но копията пак не са взаимозаменяеми: падне ли копието, количките в него ги няма, а товарът се разпределя неравно.

Други начини за read-your-writes. Клиентът помни номера на последния си запис и чете от реплика, която вече го има. Или всички четения на „моите“ данни (профил, поръчки) винаги са от основната. Или репликацията е синхронна за важните записи: по-бавно, но без закъснение.

Автоматично мащабиране. Облакът добавя и маха копия според товара. Това и разпределителят, проверките дали копието е живо и Kubernetes са инфраструктура, затова са в DevOps курса ZeroToOps.

Истинските неща: сесиите в Redis са готови в Spring Session, в ASP.NET Core с AddStackExchangeRedisCache и AddSession, в Django с SESSION_ENGINE, в Express с connect-redis. Репликите за четене имат PostgreSQL, MySQL и SQL Server, а рамките позволяват да насочиш четенията към тях.

Упражнение

Общият брояч на опитите

Реши задачата в редактора си.

Поправи грешката от горе: броячът на опитите е един клас Attempts, общ за всички копия. Сървърът пита него и връща "блокиран" след петия опит. Пусни три копия зад разпределителя и седем грешни опита за вход като maria.

опит 1 (A): грешна парола
опит 2 (B): грешна парола
опит 3 (C): грешна парола
опит 4 (A): грешна парола
опит 5 (B): грешна парола
опит 6 (C): блокиран
опит 7 (A): блокиран

Шестият и седмият опит са блокирани, макар че C и A ги виждат за втори път.

Още задачи

Изтичане. Добави часовник с тикове и нулирай брояча 10 тика след първия опит.
Качени файлове. Сървърът пази снимката на продукта на своя диск. Какво вижда купувач, когато разпределителят го прати на друго копие? Къде трябва да живее снимката?

Тест

Провери се

1. Кое е хоризонтално мащабиране?По-бърз език за програмиранеОще копия на същия сървър, между които разпределителят дели заявкитеПо-голяма машина с повече процесори и памет

2. Защо количката изчезва, когато има три копия на сървъра?Трите копия пишат в една и съща памет едновременноРазпределителят трие бисквиткитеКоличката е в паметта на едно копие, а следващата заявка отива на друго

3. Мария плаща и веднага отваря „Моите поръчки“, а поръчката я няма. Какво се е случило най-вероятно?Записът е в основната база, а четенето е от реплика, до която промяната още не е стигналаПлащането не е миналоКешът на браузъра пази старата страница

4. Лимитът е 5 опита за вход, а броячът е в паметта на всеки сървър. Колко опита получава атакуващият при три копия?5До 15Неограничено

5. Кое НЕ става по-бързо, като добавиш копия на сървъра?Рисуването на страницитеЗаписите в основната базаОбработката на заявки, които четат от кеша

Мащабиране

Бисквитки