Към съдържанието
wannacode

Задачата за раницата

Накратко: Задачата за раницата избира предмети с най-голяма обща стойност, без да мине дадено тегло; таблицата „предмети × тегло“ на динамичното програмиране я решава за O(n · W).

Проблем

Кои колети в кутията

Куриер кара товарен велосипед, а кутията му носи до 50 кг. В склада го чакат колети. Всеки има тегло и такса за доставка, а куриерът получава таксата за всеки доставен колет. Колет не се разделя: взима се цял или изобщо не се взима. Кои колети да вземе, за да изкара най-много?

Програмистът пробва всичко: за всеки колет „взимам“ или „не взимам“. Когато е решил за всички, проверява дали товарът се събира и колко носи. Колетите идват от склада. Тук ги строим с формула, за да са едни и същи на всеки език: тегло от 1 до 20 кг, такса от 2 до 40 €.

tries = 0
def try_all(weight, fee, cap, i, load, total):
global tries
if i == len(weight):
tries += 1
return total if load <= cap else -1
skip = try_all(weight, fee, cap, i + 1, load, total)
take = try_all(weight, fee, cap, i + 1, load + weight[i], total + fee[i])
return max(skip, take)
for n in [10, 20]:
weight = []
fee = []
for i in range(n):
weight.append(1 + i * 7 % 20)
fee.append(2 + i * 11 % 39)
tries = 0
best = try_all(weight, fee, 50, 0, 0, 0)
print(f"{n} колета: {best} €, {tries} комбинации")
Изход
10 колета: 169 €, 1024 комбинации
20 колета: 208 €, 1048576 комбинации

Всеки колет удвоява комбинациите: 10 колета са 1024, 20 са над милион. При 30 колета са над милиард, а при 50 колета са 1 125 899 906 842 624. С милиард комбинации в секунда това са около 13 дни, а куриерът тръгва в осем сутринта.

Идеята

Таблица колети × килограми

В рекурсията се повтарят едни и същи въпроси: „най-доброто от колет 7 нататък с 23 кг място“ идва по много различни пътища. Памет по двойката (колет, място) би спряла повторенията. Но и тук таблицата отдолу нагоре е по-проста и вече я знаеш. Само че тук подзадачата има две числа: колко колета гледаш и колко килограма място имаш. Таблицата е двумерна.

Четирите неща на таблицата:

  • Какво значи клетката. best[i][w] е най-голямата такса с първите i колета и товар до w кг.
  • Откъде идва. Колет i или не е вътре, и тогава е best[i − 1][w]. Или е вътре: таксата му плюс best[i − 1][w − теглото му], най-доброто без него за останалите килограми. Клетката пази по-голямото.
  • В какъв ред се пълни. Ред по ред: всеки ред чете само горния.
  • Къде е отговорът. Долу вдясно: всички колети, целият товар. Началото е редът 0, без колети: навсякъде 0.

Това е задачата за раницата (0/1 knapsack): неща с тегло и стойност, място с ограничение, и всяко нещо се взима цяло или не се взима. С нея се избират колети за курс, задачи за спринт с ограничени часове, реклами за ограничено ефирно време.

Виж го

Вземи или остави

Последният курс за деня: в кутията остават 6 кг място и чакат четири колета. Гледай двете клетки, които всяка клетка чете: горната („остави“) и стрелката от горния ред с таксата („вземи“):

def pack(weight, fee, cap):
n = len(weight)
best = [[0] * (cap + 1) for _ in range(n + 1)]
for i in range(1, n + 1):
kg = weight[i - 1]
paid = fee[i - 1]
for w in range(cap + 1):
best[i][w] = best[i - 1][w]
if kg <= w:
take = best[i - 1][w - kg] + paid
best[i][w] = max(best[i][w], take)
taken = []
w = cap
for i in range(n, 0, -1):
if best[i][w] != best[i - 1][w]:
taken.insert(0, i)
w -= weight[i - 1]
return taken
Стъпка по стъпка, с думи
  1. pack(weight, fee, 6): best[i][w] е най-голямата такса с първите i колета и до w кг. Ред 0 е без колети, затова е само нули.
  2. Остави колет i: най-доброто е каквото горният ред има за същите кг, best[i − 1][w]. Колет 1 тежи 4 кг, затова под 4 кг е само това.
  3. Вземи колет i: таксата му плюс най-доброто на горния ред за останалите кг, best[i − 1][w − kg]. При 4 кг: 10 € + 0 = 10 € бие 0.
  4. Ред 3, 6 кг: колет 3 (3 кг, 6 €) плюс най-доброто за 3 кг без него, 7 €: 13 € > 10 €. Два по-евтини колета бият най-скъпия на килограм.
  5. Назад от долния десен ъгъл: същото като горе значи, че колетът е оставен, различно значи взет. Колет 4 не е взет, колет 3 е взет, колет 2 е взет, колет 1 не е взет: 2 + 3 = 13 €.
weight = [4, 3, 3, 1]
fee = [10, 7, 6, 2]
print(pack(weight, fee, 6))
Изход
[2, 3]
[[0] * (cap + 1) for _ in range(n + 1)] прави n + 1 отделни реда. [[0] * (cap + 1)] * (n + 1) би сложил един и същ ред n + 1 пъти, и запис в един ред би сменил всички.

Идеята

Кои колети

Таблицата казва колко, а куриерът трябва да знае кои. Отговорът е в самата таблица. Тръгваш от долния десен ъгъл. Ако клетката е същата като горната, колет i не е нужен за нея: качваш се ред нагоре. Ако е различна, колет i е взет: качваш се ред нагоре и вървиш наляво с теглото му. Така до ред 0.

Днешните 20 колета и кутия от 50 кг:

def paid(fee, taken):
total = 0
for p in taken:
total += fee[p - 1]
return total
weight = []
fee = []
for i in range(20):
weight.append(1 + i * 7 % 20)
fee.append(2 + i * 11 % 39)
taken = pack(weight, fee, 50)
print(f"{" + ".join(map(str, taken))}: {paid(fee, taken)} €")
Изход
1 + 4 + 7 + 8 + 10 + 11 + 13 + 14: 208 €

Колетите тежат 48 кг и носят 208 €, най-много от всички над милион комбинации. Таблицата има 20 реда с колети по 51 клетки, общо 1020 клетки.

Пробвай

Попълни

Колет i влиза. Колко килограма остават за другите колети?

def pack(weight, fee, cap):
    n = len(weight)
    best = [[0] * (cap + 1) for _ in range(n + 1)]
    for i in range(1, n + 1):
        kg = weight[i - 1]
        paid = fee[i - 1]
        for w in range(cap + 1):
            best[i][w] = best[i - 1][w]
            if kg <= w:
                take = best[i - 1][] + paid
                best[i][w] = max(best[i][w], take)
    taken = []
    w = cap
    for i in range(n, 0, -1):
        if best[i][w] != best[i - 1][w]:
            taken.insert(0, i)
            w -= weight[i - 1]
    return taken

Идеята

Защо не най-скъпото на килограм

Изглежда разумно: смяташ таксата на килограм за всеки колет и взимаш най-скъпия, който се събира, после следващия. В курса от 6 кг колет 1 е 2,50 € на килограм, колет 2 е около 2,33, колет 3 е 2, колет 4 е 2.

def greedy(weight, fee, cap):
used = [False] * len(weight)
taken = []
while True:
pick = -1
rate = 0
for i in range(len(weight)):
per_kg = fee[i] / weight[i]
if not used[i] and weight[i] <= cap and per_kg > rate:
pick = i
rate = per_kg
if pick < 0:
return taken
used[pick] = True
taken.append(pick + 1)
cap -= weight[pick]
weight = [4, 3, 3, 1]
fee = [10, 7, 6, 2]
fast = greedy(weight, fee, 6)
best = pack(weight, fee, 6)
print(f"по €/кг: {" + ".join(map(str, fast))} = {paid(fee, fast)} €")
print(f"таблица: {" + ".join(map(str, best))} = {paid(fee, best)} €")
Изход
по €/кг: 1 + 4 = 12 €
таблица: 2 + 3 = 13 €

Колет 1 влиза пръв и заема 4 кг. Остават 2 кг, и в тях влиза само колет 4. Колети 2 и 3 щяха да напълнят 6-те кг докрай и да носят повече. Правилото избира без да погледне назад, а първият му избор затваря по-добрата комбинация. Таблицата пробва и двете възможности за всеки колет и всяко място.

Ако колетите можеха да се режат (пясък, гориво), най-скъпото на килограм първо щеше да е вярно. Кога такова правило работи и кога лъже, е урокът „Кога алчният алгоритъм греши“.

Идеята

Един ред вместо таблица

Всеки ред чете само горния. Значи не трябва цялата таблица: стига един ред best[0..W], презаписван колет след колет. Когато само сумата е нужна, програмата става по-къса:

def best_fee(weight, fee, cap):
best = [0] * (cap + 1)
for i in range(len(weight)):
for w in range(cap, weight[i] - 1, -1):
take = best[w - weight[i]] + fee[i]
best[w] = max(best[w], take)
return best[cap]
weight = [4, 3, 3, 1]
fee = [10, 7, 6, 2]
print(best_fee(weight, fee, 6), "€")
Изход
13 €

Важното е посоката: килограмите вървят отгоре надолу, от W към теглото на колета. Клетката w чете best[w − теглото], която е вляво от нея. Отгоре надолу тази клетка още не е презаписана в този кръг, значи е от горния ред, без текущия колет. Така колетът влиза най-много веднъж.

Пробвай

Предвиди изхода

5 кг място и три колета: 2 кг за 3 €, 3 кг за 4 €, 4 кг за 5 €. Колко отпечатва програмата?

def best_fee(weight, fee, cap):
best = [0] * (cap + 1)
for i in range(len(weight)):
for w in range(cap, weight[i] - 1, -1):
take = best[w - weight[i]] + fee[i]
best[w] = max(best[w], take)
return best[cap]
weight = [2, 3, 4]
fee = [3, 4, 5]
print(best_fee(weight, fee, 5), "€")
Отговор

Пробвай

Намери грешката

Колега обърнал посоката на килограмите. За курса от 6 кг програмата му казва:

weight = [4, 3, 3, 1]
fee = [10, 7, 6, 2]
print(best_fee(weight, fee, 6), "€")
Изход
14 €

А най-доброто е 13 €. На кой ред е грешката?

Избери реда с грешката.

Виж го

Измери го: всички комбинации срещу таблицата

Броим проверените комбинации и сравненията „вземи или остави“ в реда. Кутията е 50 кг. Над 20 колета комбинациите не се пускат: те са точно 2ⁿ, затова оценката с „≈“ е точна.

  • Всички комбинации O(2ⁿ)
  • Таблица (до 50 кг) O(n)
Алгоритъмn = 10n = 20n = 30n = 40
Всички комбинации10241 048 576≈ 1 073 741 824≈ 1 099 511 627 776
Таблица (до 50 кг)42581012351620
Кодът се пуска в твоя браузър на JavaScript. Броят операции е същият на всеки език, защото алгоритъмът е същият. Времето зависи от машината, затова е само за сравнение. „≈“ е оценка по кривата: толкова голямо n не пускаме, за да не замръзне страницата.
def best_fee(weight, fee, cap):
best = [0] * (cap + 1)
for i in range(len(weight)):
for w in range(cap, weight[i] - 1, -1):
take = best[w - weight[i]] + fee[i]
best[w] = max(best[w], take)
return best[cap]

Всеки нов колет удвоява комбинациите, а на таблицата добавя един ред: най-много 50 сравнения. При 40 колета таблицата прави 1620 сравнения, а комбинациите са над трилион. Затова и таблицата расте права: с постоянни 50 кг тя е O(n). Цената на W е в „По-точно“ долу.

По-точно, за любопитните

Същите числа на твоя език:

tries = 0
def try_all(weight, fee, cap, i, load, total):
global tries
if i == len(weight):
tries += 1
return total if load <= cap else -1
skip = try_all(weight, fee, cap, i + 1, load, total)
take = try_all(weight, fee, cap, i + 1, load + weight[i], total + fee[i])
return max(skip, take)
def best_fee(weight, fee, cap):
global tries
best = [0] * (cap + 1)
for i in range(len(weight)):
for w in range(cap, weight[i] - 1, -1):
tries += 1
take = best[w - weight[i]] + fee[i]
best[w] = max(best[w], take)
return best[cap]
for n in [10, 20]:
weight = []
fee = []
for i in range(n):
weight.append(1 + i * 7 % 20)
fee.append(2 + i * 11 % 39)
tries = 0
try_all(weight, fee, 50, 0, 0, 0)
every = tries
tries = 0
best_fee(weight, fee, 50)
print(f"{n} колета: комбинации {every}, таблица {tries}")
Изход
10 колета: комбинации 1024, таблица 425
20 колета: комбинации 1048576, таблица 810

Упражнение

Курсът от входа

Реши задачата в редактора си.

Курс. Прочети товара в кг на първия ред, теглата на колетите на втория и таксите на третия. Отпечатай кои колети да вземе куриерът и колко изкарва. Ползвай pack и paid от урока.

Вход
15
5 6 3 4 7 2
11 14 6 9 15 3
Изход
1 + 2 + 4: 34 €

Още задачи

  • И колко кг. Отпечатай и колко тежат взетите колети, и колко място остава.
  • Спешни колети. Колет 2 трябва да тръгне непременно. Как ще го вкараш в задачата, без да пишеш нова таблица? (Подсказка: махни го от списъка и намали товара с теглото му.)
  • Две кутии. Велосипедът има две кутии по 25 кг. Защо не стига да решиш задачата за 50 кг?

По-точно

По-точно: цената на W

Защо „O(n · W)“ не значи „бързо винаги“.

По-точно, за любопитните

Псевдополиномиално време. Таблицата има n · W клетки. n е колко колета има, но W е стойността на капацитета, а не колко неща има във входа. Ако теглата са в грамове, кутията от 50 кг става W = 50 000 и таблицата е хиляда пъти по-голяма. Ако капацитетът е милиард (байтове на диск, центове на бюджет), таблицата не се събира в паметта, а броят на колетите е същият. Време, което е полином в n и в стойността на W, но не в дължината на W в цифри, се нарича псевдополиномиално. Всяка цифра повече в W умножава работата по 10. Затова при огромни W и малко колети пробването на комбинации с добро рязане понякога е по-бързо.

Памет. Цялата таблица е (n + 1) · (W + 1) числа, един ред е W + 1. Но редът сам не казва кои колети: за връщането назад трябват всички редове, или поне по един бит „взет“ за всяка клетка.

Когато колетите са неограничени. Ако от всеки вид има колкото искаш (кашони с вода по 6 кг, всеки за 4 €), отгоре надолу вече е грешно, а отдолу нагоре е точно това, което трябва: всеки вид може да влезе пак. Това е същият цикъл като в рестото, където всяка монета може да се ползва много пъти. Грешката от „Намери грешката“ е вярното решение на друга задача.

Тест

Провери се

1. Какво значи клетката best[i][w] в таблицата на раницата?
2. Клетката best[i][w] избира между две неща. Кои?
3. Колетите са 4 кг за 10 €, 3 кг за 7 €, 3 кг за 6 € и 1 кг за 2 €, а мястото е 6 кг. Какво взима правилото „най-скъпото на килограм, което още се събира“?
4. В таблицата с един ред капацитетът върви отгоре надолу. Какво става, ако върви отдолу нагоре?
5. Таблицата е O(n · W). Защо това не е „бързо винаги“?

Създаден от Иво Гергов като част от кампанията на Evo Tech за достъпно обучение по програмиране ·