Недоверен вход

Код на:JavaC#PythonJavaScript

Накратко: Недовереният вход е всичко, което идва отвън (заявка, форма, файл); проверява се на сървъра със списък на разрешеното, а при грешка заявката се отказва.

Проблем

Слушалки за -177 €

Магазинът продава слушалки за 59 €. Формата на страницата не дава да въведеш количество под 1 или над 10, а цената стои в скрито поле:

<form method="post" action="/orders">
  <input type="hidden" name="product" value="17">
  <input type="hidden" name="price" value="59">
  <input type="number" name="qty" min="1" max="10" value="1">
  <button>Купи</button>
</form>

Сървърът взима полетата и смята сумата:

def place_order(form):
    price = int(form["price"])
    qty = int(form["qty"])
    return f"Поръчка: {qty} бр. по {price} € = {qty * price} €"


# От страницата: браузърът е проверил формата
print(place_order({"product": "17", "price": "59", "qty": "2"}))
# Същата заявка, пратена на ръка
print(place_order({"product": "17", "price": "1", "qty": "2"}))
print(place_order({"product": "17", "price": "59", "qty": "-3"}))

Изход

Поръчка: 2 бр. по 59 € = 118 €
Поръчка: 2 бр. по 1 € = 2 €
Поръчка: -3 бр. по 59 € = -177 €

Първата заявка е от страницата. Другите две не са. Атакуващият е отворил инструментите на браузъра, или е пратил заявката с curl, и е написал каквото си иска:

POST /orders HTTP/1.1
Content-Type: application/x-www-form-urlencoded

product=17&price=59&qty=-3

Платежният доставчик получава сума -177 € и връща 177 € на картата. Проверката min="1" я нямаше: заявката изобщо не мина през формата.

Идеята

Границата на доверието

Браузърът е на купувача. Всичко в него, от формата до JavaScript-а на страницата, атакуващият може да промени или да заобиколи. Твоят код започва на сървъра. Мястото, където данните идват отвън навътре, е границата на доверието.

Каквото минава през нея, е недоверен вход (untrusted input), докато не го провериш:

• полетата на формата, и скритите също;
• адресът и параметрите в него;
• заглавките на заявката и бисквитките;
• името, типът и размерът на качен файл;
• отговорът от чужда система, например от платежния доставчик.

Скритото поле и бисквитката ги е сложил твоят сайт. Връща ги обаче браузърът на купувача, и по пътя те може да са сменени.

Да мислиш като атакуващия значи за всяко поле да питаш: ами ако е отрицателно? Празно? Огромно? Текст вместо число? Id на чужда поръчка? 10 MB вместо 10 знака?

Виж го

Какво пуска сървърът

Поправеният обработчик не вярва на нищо от заявката. Ето как минават през него двете поръчки:

def place_order(form):
    product = form.get("product", "")
    qty = form.get("qty", "")
    if product not in PRICES:
        return "Отказ: няма такъв продукт"
    if not re.fullmatch(r"[1-9]|10", qty):
        return "Отказ: количеството е от 1 до 10"
    count = int(qty)
    price = PRICES[product]  # от каталога
    total = count * price
    return f"Поръчка: {count} бр. по {price} € = {total} €"

Стъпка по стъпка, с думи

1. Пристигат две поръчки. Едната е от страницата, където браузърът е проверил qty ≥ 1. Другата е пратена на ръка: цена 1, количество -3. За сървъра и двете са само текст.
2. Минават границата на доверието. Оттук нататък нищо не е проверено. place_order чете само product и qty; цената от заявката изобщо не се чете.
3. Първа проверка: има ли го продукта в каталога? 17 го има и за двете. Непознато id спира тук.
4. Втора проверка: количеството трябва да е едно от "1" … "10". "2" е в списъка. "-3" не е: отказ и поръчката не продължава.
5. Цената идва от каталога: 59 €. Каквото пише в заявката за цената, няма значение.
6. Честната поръчка: 2 × 59 € = 118 €. Подправената спря на проверките след границата. Влиза само това, което е минало всяка проверка.

Три правила:

1. Не чети това, което знаеш. Цената е в каталога. Заявката казва само кой продукт и колко бройки.
2. Проверявай срещу списък на разрешеното. Продуктът трябва да е в каталога. Количеството трябва да е точно един от текстовете от "1" до "10".
3. Ако нещо не мине, отказвай. Всеки път, който не стига до поръчката, е отказ.

import re


PRICES = {"17": 59, "23": 9}


def place_order(form):
    product = form.get("product", "")
    qty = form.get("qty", "")
    if product not in PRICES:
        return "Отказ: няма такъв продукт"
    if not re.fullmatch(r"[1-9]|10", qty):
        return "Отказ: количеството е от 1 до 10"
    count = int(qty)
    price = PRICES[product]  # от каталога
    total = count * price
    return f"Поръчка: {count} бр. по {price} € = {total} €"


print(place_order({"product": "17", "price": "59", "qty": "2"}))
print(place_order({"product": "17", "price": "1", "qty": "2"}))
print(place_order({"product": "17", "price": "59", "qty": "-3"}))
print(place_order({"product": "99", "price": "1", "qty": "1"}))

Изход

Поръчка: 2 бр. по 59 € = 118 €
Поръчка: 2 бр. по 59 € = 118 €
Отказ: количеството е от 1 до 10
Отказ: няма такъв продукт

re.fullmatch проверява целия текст спрямо шаблона: [1-9]|10 значи една цифра от 1 до 9 или точно 10.

Пробвай

Откъде е цената

Довърши реда, на който обработчикът решава цената:

def place_order(form):
    product = form.get("product", "")
    qty = form.get("qty", "")
    if product not in PRICES:
        return "Отказ: няма такъв продукт"
    if not re.fullmatch(r"[1-9]|10", qty):
        return "Отказ: количеството е от 1 до 10"
    count = int(qty)
    price = 
    total = count * price
    return f"Поръчка: {count} бр. по {price} € = {total} €"

Провери

Пробвай

Три заявки

Какво отпечатва поправеният обработчик за тези три заявки?

print(place_order({"product": "23", "price": "0", "qty": "10"}))
print(place_order({"product": "17", "qty": "11"}))
print(place_order({"product": "17", "qty": " 3"}))

Отговор

Поръчка: 10 бр. по 9 € = 90 €
Отказ: количеството е от 1 до 10
Поръчка: 3 бр. по 59 € = 177 €

Поръчка: 10 бр. по 0 € = 0 €
Отказ: количеството е от 1 до 10
Отказ: количеството е от 1 до 10

Поръчка: 10 бр. по 9 € = 90 €
Отказ: количеството е от 1 до 10
Отказ: количеството е от 1 до 10

Провери

Идеята

Разрешено, а не забранено

Първата идея на много хора е да забранят лошото: „количеството не може да е отрицателно или нула“. Това е списък на забраненото (deny-list). Другият начин е да опишеш точно доброто: „количеството е един от текстовете от 1 до 10“. Това е списък на разрешеното (allow-list).

Ето двата върху едни и същи входове:

import re


def deny_list(qty):
    return not qty.startswith("-") and qty != "0"


def allow_list(qty):
    return re.fullmatch(r"[1-9]|10", qty) is not None


def word(ok):
    return "приет" if ok else "отказ"


print(f"{'вход':<6}{'deny-list':<11}allow-list")
for qty in ["2", "-3", "0", "500", "2.5", "1e3"]:
    print(f"{qty:<6}{word(deny_list(qty)):<11}{word(allow_list(qty))}")

Изход

вход  deny-list  allow-list
2     приет      приет
-3    отказ      отказ
0     отказ      отказ
500   приет      отказ
2.5   приет      отказ
1e3   приет      отказ

Списъкът на забраненото пусна 500, 2.5 и 1e3. Никой не се беше сетил за тях, когато го пишеше. Атакуващият пробва точно това, за което не си се сетил. При списъка на разрешеното непознатото е отказ, без да трябва да го предвидиш.

Затова: опиши как изглежда правилният вход (тип, дължина, знаци, обхват, стойност от известен списък) и откажи всичко друго.

По-точно, за любопитните

• Валидно не значи твое. 1042 е напълно правилен номер на поръчка, но може да е на друг купувач. Проверката за формат не стига: сървърът проверява и дали поръчката е на влезлия купувач. Без това имаш една от най-честите дупки в истинските сайтове (IDOR, insecure direct object reference).
• Нормализирай, после проверявай. Ако системата нататък тълкува входа по-различно от проверката (интервали, главни и малки букви, Unicode, кодиране в адреса), проверявай вече приведения вход. Иначе проверката гледа едно, а системата получава друго.
• Ограничавай размера. Всяко поле има горна граница на дължината, а всеки качен файл на размера. Иначе 50 MB „име“ изяжда паметта на сървъра.
• Регулярните изрази и краят на текста. re.search и re.match не проверяват целия текст: те пускат и "500". $ приема и \n в края, затова тук е re.fullmatch.
• В истински проект валидацията е декларативна. pydantic или формите на Django и Flask-WTF: conint(ge=1, le=10) и типове за всяко поле. Правилата са същите: allow-list, отказ при грешка, проверка на сървъра.

Проблем

Проверката, която пуска при грешка

Разпродажбата има лимит: от слушалките най-много 10 на поръчка. Проверката пита таблица с лимити, а за непознат продукт хвърля изключение. Кодът хваща изключението, записва го в лога и продължава:

LIMITS = {"17": 10, "23": 50}


def limit_of(product):
    if product not in LIMITS:
        raise ValueError(f"непознат продукт {product}")
    return LIMITS[product]


def may_buy(product, qty):
    allowed = True
    try:
        allowed = qty <= limit_of(product)
    except ValueError as e:
        print(f"лог: {e}")
    return allowed


print(f"17 x 3: {'да' if may_buy('17', 3) else 'не'}")
print(f"17 x 500: {'да' if may_buy('17', 500) else 'не'}")
print(f"99 x 500: {'да' if may_buy('99', 500) else 'не'}")

Изход

17 x 3: да
17 x 500: не
лог: непознат продукт 99
99 x 500: да

500 бройки от продукт 99 минаха. Грешката в проверката стана „разрешено“.

Пробвай

Намери реда

Кой ред прави така, че при грешка поръчката да мине?

Избери реда с грешката.

1def may_buy(product, qty):2 allowed = True3 try:4 allowed = qty <= limit_of(product)5 except ValueError as e:6 print(f"лог: {e}")7 return allowed

Провери

Това е правилото при грешка откажи (fail closed). Неизвестното, празното, грешката в проверката и изключението, което не си очаквал, водят до „не“. Обратното (fail open) е удобно, докато някой не открие входа, който чупи проверката.

Упражнение

Кодът за отстъпка

Реши задачата в редактора си.

Купонът. Кошницата е за 120 €. Напиши discount(code), която връща сумата след отстъпката или „отказ“. Кодовете са AUTUMN26 (25%) и STUDENTS (10%). Пускай само точно 8 знака от A до Z и от 0 до 9, и само код, който е в таблицата. Всичко друго е отказ. Пробвай с тези входове:

Очакваш

"AUTUMN26": 90 €
"autumn26": отказ
"AUTUMN26' OR '1'='1": отказ
"": отказ
"STUDENTS": 108 €
"NOPE1234": отказ

autumn26 е отказ: правилото е главни букви, а не „поправи го вместо купувача“. Магазинът може и да реши да приема малки букви, но тогава го пише в правилото и проверява вече него.

Още задачи

• Адресът за доставка. Опиши с правила как изглеждат пощенски код (4 цифри в България), град и телефон. Кое от тях може да е allow-list, и кое само ограничение по дължина и знаци?
• Чужда поръчка. GET /orders/1042 връща поръчка 1042. Входът 1042 минава всяка проверка за формат. Какво още трябва да провери сървърът?

Тест

Провери се

1. Полето за количество на страницата е <input type="number" min="1" max="10">. Трябва ли сървърът да проверява количеството?

Не: браузърът няма да прати число извън 1…10Да: заявката може да дойде и без страницата, а проверката в браузъра я прави браузърът на купувачаСамо ако страницата е без JavaScript

2. Кое от това е недоверен вход за сървъра на магазина?

Само заявките от непознати IP адресиСамо полетата, в които купувачът пишеВсичко, което идва в заявката: полета, скрити полета, заглавки, бисквитки, имена на качени файлове

3. Защо списък на разрешеното (allow-list) е по-сигурен от списък на забраненото (deny-list)?

Защото работи по-бързоВсичко, за което не си се сетил, остава отказаноЗащото е по-кратък

4. Проверката на лимита хвърля изключение, защото не познава продукта. Какво трябва да реши кодът?

Отказ: щом проверката не е минала, поръчката не минаваДа пусне поръчката и да запише грешката в логаДа пусне поръчката, за да не дразни купувача

5. Цената на продукта стои в скрито поле на формата. Какво прави сървърът с нея?

Проверява, че е положително числоСравнява я с цената от каталога и пуска, ако разликата е малкаНе я чете: взима цената от каталога по id на продукта

Провери

Започни урока отначало

Свързани уроци

• Нужно отпреди: Регулярни изрази · Списъци: append, remove и sort · dict и set · Мрежово програмиране
• Продължава в: Инжекции: когато данните станат команда · XSS: чужд скрипт в твоята страница · Сесии, бисквитки и CSRF · JWT и капаните му
• Задачи по темата: Сигурност за програмисти